|
|
 НОВИНИ 09:42 |
|
|
Духът на българина |
Последователно ще публикуваме няколко есета на ученици от ЛПГ, написани по повод 1 ноември - Деня на народните будители.
Често се питам жив ли е духът на българина? Жив е, не може да е иначе, щом и народът ни е жив. И разбирам колко велики са идеалите, които обединяват хората в едно цяло. Лутанията и търсенията на душата, които тласкат към развитие:” Вечност, всемир и бедсмъртие” са характеристиките само на духа, защото важно е само човешкото- търсенето, въпросът и борбата по пътя към отговора, а не земните наслади и делничните нужди. Битът е този, който разделя хората на нации, а духът и стремежът към безсмъртието на идеалите, създават човечеството и го крепят.
Макар че живея в трудно време и колкото изхабено да звучи, аз съм горда, че съм българка, защото тук са моите родители, моите приятели и всичко, което ми е най-скъпо. Истински съм щастлива, когато сутрин отворя очи и погледна през прозореца, защото оценявам щастието на възможността и този пореден ден да се насладя на прекрасната природа, да чуя и се стопля от глъчката в училище и да усетя отново топлината на уюта вкъщи . И осъзнавам колко много е струвало това на моя народ, за да оцелее през всичките тези години на робства, унижения и страдания. Осъзнавам, че силният дух го е крепил и подклаждал искрата на оцеляването.
Да, има хора , на които духът е мъртъв. Бедността, несигурността и жестокостта на ежедневието са виновни за това. Много хора се чудят как да оцелеят и поредния тежък ден. Молят се да има какво да сложат на масата си. Дотолкова е забързано ежедневието, че малцина се замислят колко важно е да бъде жив духът им. Има хора, които минават по улицата, без да знаят къде отиват, без усмивка...., нямат нищо, животът им е истински ад, но те не се отказват да живеят. И това е една от чертите на българина- борбеността.
Затова и моят идеал, този, от когото черпя сили и вдъхновение е Васил Левски- Дякона. Това е онзи герой , който жертва всичко свое. Той не иска пари, почести , слава. Дал е всичко от себе си в името на „свята” България.
Макар и на 16 години, аз вярвам, че духът на българина е неунищожим, защото най-вероятно има и други като мен, които пазят частица от примера на предходниците ни, вярват, борят се и се реализират.
Янка Костадинова Иванова-Хб клас
Лесотехническа професионална гимназия
|
| 01 Ноември 11, 09:42
|
|
